Дълго време брошката беше позабравен аксесоар, но от миналата година насам тя изживява своя Ренесанс, за да се завърне като задължителен елемент в женския гардероб.
При студено време, брошката е аксесоар, който можете да сложите на връхна дреха или на шапка и така да останете забелязани!

Брошките на миналото
Историята на брошката подминава времената на Великият Гетсби и колекцията на Кралица Елизабет I и стига до Бронзовата Епоха. Отначало хората я ползвали просто за да закачват 2 плата заедно, а след това с течение на времето станала моден аксесоар или пък начин мълчаливо да вземеш позиция чрез символ, често използвана тактика от покойната Кралица на Великобритания – Елизабет II.

Началото на брошката може да бъде проследено до бронзовата епоха, където ранните итерации се оформят в прости игли с кръгли пръстени. Невзрачните орнаменти често се използват за осигуряване и закопчаване на наметала и други дрехи през зимата. Trope бързо отбелязва, че тъй като занаятчиите изострят уменията си и желязото става по-лесно достъпен материал, брошките започват да придобиват по-сложни форми със спираловидни детайли и външен вид, подобен на диск.

Брошките създадени през желязната епоха са не само функционални, но и имат много орнаментално усещане, като интегрират в себе си геометрични форми с леки препратки към естествения свят.

Натуралистичните форми и мотиви се развиват допълнително по време на англосаксонския период, когато цветните карфици, направени с вградени парчета емайл, приемат формата на птици, клони и дори листа. Въпреки това, едва през Ренесанса брошката е напълно утвърдена като смел, декоративен аксесоар, носен от хора като модата и аристократите на деня. Изработени в ерата на изследване и творчество, тези разкошни декорации често включват новооткрити скъпоценни камъни като изумруди, диаманти и рубини и означават, че носещият ги принадлежи към висшата класа.

Тъй като брошките станали по-широко достъпни за масите, разнообразието от игли и висулки също започнало да расте. Фортунато Пио Кастелани, римски бижутер и златар, придобива популярност през 19-ти век с пионера на гръцкото и етруско класическо възраждане на бижутата. Кастелани често отхвърлял подобните на диск форми, наблюдавани по време на етруската епоха и създавал фантастични златни брошки, който давали заявка за изключително модерни за времето си аксесоари.

През Викторианската епоха карфиците започват да придобиват по-дълбоко обществено и лично значение. След като съпругът на кралица Виктория, принц Албърт, умира през 1861 г., кралската особа започва да носи по-тъмни бижута, за да отрази своя траур, давайки началото на траурната брошка. „Идеята за траурни бижута, които дадоха на човек тази физическа връзка с любимия човек, който си е отишъл е акт на социален коментар“, казва Троуп.

Кралица Мери носи известната диамантента брошка за дрехи Cullinan

Източник: W. and D. Downey