Историята на сутиените е неразривно свързана със социалната история на състоянието на жените, включително развитието на модата и промяната в мнението на женското тяло.
За първообраз на сутиена се смята т.нар fascia pectoralis (на латински: fascia mamilla, на гръцки: strophium), който e част от облеклото на жените в Древен Рим. Това е бинт от плат, носен под туниката и палата, който пази и прикрива гърдите. Този вид сутиен е носен и от атлетките в древността при спорт заедно с къси гащи, подобно на днешните бикини.

Жените са използвали различни дрехи и приспособления за покриване, задържане, разкриване или промяна на външния вид на гърдите. Сутиени или бикини-подобни облекла са изобразени на някои жени спортисти през 14 век пр.н.е. по време на минойската цивилизация ера. От 14-ти век нататък бельото на богатите жени на Запад е доминирано от корсет, който повдига гърдите нагоре. През втората половина на 19-ти век жените експериментират с различни алтернативи като разделяне на корсета в закрепващо устройство, подобно на пояс, за долната част на торса и пренасяне на горната част на устройства, окачени на рамото.

В края на 19-ти век сутиените заменят корсета като най-широко използваното средство за поддържане на гърдите.

До началото на 20-и век се появяват дрехи, които наподобяват съвременните сутиени, въпреки че мащабното търговско производство не се е появява до 30-те години на миналия век. Оттогава сутиените са подменили корсетите (въпреки че някои жени предпочитат камизоли) или ходят без бельо. Металният недостиг по време на Втората световна война стимулира края на корсета. Докато войната свърши, повечето модни съзнателни жени в Европа и Северна Америка носят сутиени. Оттам, сутиенът бил приет от жени в Азия, Африка и Латинска Америка, макар да нямаме информация за това какви средства, ако има такива, са предшествали приемането на сутиен в Азия, Африка и Латинска Америка.

Според списанието Life, през 1889 г. Хермини Кадол от Франция изобретил първия модерен сутиен. Той се появява в каталога на корсет като двукомпонентно бельо, което първоначално нарича corselet gorge и по-късно le bien-être (или „благоденствието“). Новият вид облекло разделя традиционно корсета на две: Долната част представлява корсет за талията, а горната част поддържа гърдите с раменни колани. Нейното описание гласи „предназначена да поддържа лоното и подкрепена от раменете“. Тя патентова изобретението си и го показа на Голямата изложба от 1889 г. Компанията, която все още е собственост на семейството, днес твърди, че Хермини „освободи жените чрез изобретяването на първия сутиен“. До 1905 г. горната половина се продава отделно като soutien-gorge, името, с което сутиените все още са известни във Франция. Тя също така въведе използването на ластичните презрамки.

През 1893 г. Мари Туцек получава американски патент за устройство, което се състои от отделни джобове за всяка гърда над метална опорна плочка и раменни ремъци, закрепени с кука и око. Това изобретение е по-близко до модерния сутиен, познат днес, и е предшественик на сутиена.

Домашно ушитите дрехи се конкурират с фабрично изработени готови облекла. Сутиенът първоначално е алтернатива на корсета, като небрежно или домашно облекло или е носен от жени с медицински проблеми, произтичащи от корсети. След като гладкия отпред корсет стана модерен в началото на 20-ти век, сутиен или „поддръжник на бюста“ се превърна в необходимост за пълноценните жени.

Сутиенът (през турски: sutyen от френски: soutien gorge – „поддръжка на гърдите“) е част от женското бельо. Служи за поддържане, оформяне или повдигане на бюста.

Първият модерен сутиен е патентован от германката Кристине Хардт през 1889 година, а Зигмунд Линдауер започва за пръв път масово производство на сутиени през 1912 . През 1910 г. Мери Фелпс Джейкъб (известна по-късно в живота като Кеърс Кросби), 19-годишна от Ню Йорк, купува вечерна рокля за дебютантска вечеря. По това време единственото приемливо бельо бил корсетът. Мери имала голям бюст и установила, че корсетът видимо се очертал около деколте Й и под фината тъкан. Неудовлетворена от това, тя заедно с прислужницата си изработва две копринени „кърпи“ заедно с розова панделка и връзка. Нейната иновация привлякла непосредствено внимание същата вечер и по молба на семейството и приятелите, тя направила няколко броя за тях от новия си модел. Когато получила молба от чужденец, който предложил долар за усилията си, тя разбрала, че изобретението й може да се превърне в жизнеспособна дейност